Собственикът на Локомотив (Пловдив) Христо Крушарски говори в предаването “Цената на успеха”, коментирайки най-различни теми свързани с “черно-белите”.
Бизнесменът, който се оттегли от управлението на клуба, но все още държи акциите на “смърфовете”, използва доста груб език към “черно-бялата” публика.
„Дойде ми много, защото се чувствах предаден отвътре. Кой каквото иска да говори, когато човек усети, че е предаден, по-добре да си седне и да се отдръпне. Никой от хората, които бяха около мене, не искаха да излезат и да кажат: „Какво ще правим след това?“. Знам сега какво ще последва срещу мен… Този селянин, този гражданин… пенсионер, такъв, онакъв, но аз тези обиди не ги приемам.
Лошото е, че започнаха да ми се обаждат през нощта по телефона и да ме псуват на майка. Това е най-лошото. Да ти пожелаят погребение… това е тъпотията на българската нация. Това ме накара да им оставя отборчето на Пловдив, пожелах им попътен вятър, продължавам да съм фен на „Локомотив“ и на всяко първо число превеждам по 10 000 евро. Всичко отива в сметката на клуба.
Отборът има задължения само към мен. Бях решил да ги опростя, но след последните изцепки на някои от псевдофеновете – хора, които съм ги водил напред и назад и съм ги хранил, реших вече да си търся една част от парите.
Категоричен съм, че повече връщане назад няма. Проектът „Рилски спортист“ излиза на преден план. Там съм на своя територия.
Организираните фенове най-малко ме притесняват. Боже мой… Съжалявам за втория си престой в „Локомотив“, направих грешка. Тогава бяха на същото положение, на каквото са и в момента.
Аз докарах на „Ракутен“ човек на „Лаута“. Те започнаха веднага с коментарите и плюенето. Нали ви е ясно, че тези хора четат какво се пише? Аз исках малко спокойствие и мълчание… Аз още продължавам разговорите, тази компания ще дойде в България по един или друг начин. Човекът дойде, видя, беше ми на гости 5 дена. Първите коментари на стадиона обаче… почнаха псевдоизцепките.
Аз с феновете нямам нищо общо. Феновете аз съм ги турил… да не казвам къде“, избухна още Христо Крушарски.
