Една от емблематичните фигури на Ботев (Пд) в близкото минало – Георги Какалов, изрази своето възмущение от част от ръководителите на ветераните на “жълто-черните”.
От поста на бившия голаджия става ясно, че той не е бил допуснат да играе срещу Локомотив при загубата с 0:5 на “Лаута”.
Ето какво написа той в социалните мрежи:
“Отборът на Ботев ветерани е направен за ветерани на Ботев и хора, които са допринесли нещо на този клуб. Най-обидното в цялата ситуация е, че хората, които се занимават в момента с отбора ветерани, не постъпват коректно и по мъжки.
Изумен съм от постъпката на някои хора. Първо: БФС искал документ, че ми позволява личният ми кардиолог да участвам в такава среща. Окей, такъв документ се извади. Първият мач от първенството с отбора на Стамболийски нямаше проблем. Идва мачът с Локомотив – е, тук постъпката е повече от неприятна и неуважителна.
Първо, всеки един от нас отлага ангажиментите си, всеки отнема от времето си, да отдели време да бъде там и да изпита удоволствие от това че отново облича този екип. Идва моментът на най-обидното: Виждаш, че се събличам, гузно въртиш гръб, не смееш да погледнеш в очите на човек, че не си в списъка изобщо за мача…
Еми да, няма как да те погледнат, когато знаят, че не са прави и че постъпката им не е мъжка. И когато там е кой кой харесва и кой на кой е приятел – пичове, ще ви кажа, че този клуб нито е мой, нито ваш! Този клуб ще го има и след вас, но най-важното е уважението, че някой е отделил от времето и ангажиментите си и е там и да седиш и да се правиш на луд не е окей.
И това е всяка година. Затова много от хората, които наистина са дали много на клуба, не искат да имат нищо общо и не присъстват там в тези срещи на ветераните и това е всяка година.
Само че аз не съм другите момчета да си замълча. Аз съм човек, който никога няма да замълчи, ама никога.
И се радвам, че вчера не взех участие в този мач и това беше последният път, в който присъствам, докато са тези хора.
Ще си събера врагове, но аз обичам – така живея по-добре. Лицемери и хора, които те тупат по гърба и зад гърба ти говорят – не, благодаря! Живея си добре и без тях.”
