Когато говорим за футбол в Пловдив, съзнанието ни автоматично ни пренася към вечното съперничество между „Ботев“ и „Локомотив“. Пловдивската футболна история обаче е много по-богата и многопластова. Градът под тепетата крие паметта за още два клуба, без които е невъзможно да разберем защо Пловдив е наричан люлката на българския футбол. Това са „Спартак“ – забравеният шампион, който дръзна да наруши софийската хегемония през 60-те години, и „Марица“ – скромният тим от Кършияка, превърнал се в една от най-продуктивните фабрики за световни таланти.
Спартак Пловдив: Сините шампиони от 1963 г.
Днес „Спартак“ (Пловдив) играе в по-ниските нива на българския футбол, но в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век този отбор е истинско страшилище на терена. Клубът е създаден през 1947 г., а най-славната страница в историята му се пише през сезон 1962/1963 г. Под ръководството на легендарния треньор Димитър Байкушев „гладиаторите“ (както са наричани тогава) сътворяват истинска сензация, като печелят шампионската титла на България. Този успех е исторически – „Спартак“ става първият пловдивски отбор, стъпил на футболния връх, изпреварвайки софийските грандове.
Звездата на онзи тим е неповторимият Тодор Диев – Дядото. Невероятно мощно крило с поразяващ удар, Диев е избран за голмайстор на първенството в шампионската година с 26 попадения. Заедно с играчи като Димитър Димов, Иван Иванов и Михаил Душев, „Спартак“ демонстрира изключително модерен, бърз и атакуващ футбол. През същата 1963 г. отборът достига и до финал за Балканската купа. По-късно, през 1967 г., след партийно решение за окрупняване на спорта, „Спартак“ е насилствено обединен с „Ботев“ и академичния „Академик“ под името „Тракия“. Въпреки че по-късно клубът възстановява своята самостоятелност, той никога повече не достига същите висини. Шампионският триумф от 1963 г. обаче остава златна и напълно реална страница, която ни напомня за времената, когато „сините“ от Пловдив диктуваха модата у нас.
Марица: Фабриката за таланти край реката
Ако „Спартак“ е символ на шампионски блясък, то „Марица“ (Пловдив) е символ на чистия, автентичен футболен романтизъм и упорит труд. Основан през 1921 г. в емблематичния квартал „Кършияка“, клубът прекарва по-голямата част от историята си извън най-високото ниво на българския футбол, но приносът му към играта е неоценим. Стадионът край захарната фабрика се превръща в люлка на таланти, каквато малко клубове по света притежават.
Най-голямата гордост на „Марица“ безспорно е Христо Стоичков. Именно тук, на скромен терен под ръководството на местни специалисти като Огнян Атанасов, Камата прави първите си стъпки и изгражда своя характер и непримиримост, преди да бъде забелязан от ЦСКА. Но Стоичков не е изключение – той е част от система. Школата на „Марица“ е дала на България и света играчи от огромна величина като Динко Дерменджиев – Чико (преди да премине в Ботев), Георги Георгиев – Гецата (участник на Световното през 1986 г. и звезда на ЦСКА и френския Мюлуз), Петър Курдов, Румен Христов, Красимир Чомаков и Александър Александров – Кривия.
„Марица“ доказва, че не са нужни милиони, за да създаваш футболни гении – нужни са сърце, автентична градска култура и око за таланта. Историята на тези два тима показва, че пловдивският футбол има дълбоки корени, разпръснати из целия град, които заслужават да бъдат помнени и разказвани.
