Стадион „Христо Ботев“, по-известен сред поколения фенове като „Колежа“, е едно от най-митичните спортни съоръжения в България. Неговата история е преплетена с възходите, трудностите и триумфите на жълто-черната идея. От първите стъпки на затревения терен в началото на ХХ век, през мащабното строителство от социалистическата епоха, до дългогодишната сага с неговата реконструкция, днес стадионът е истинско архитектурно бижу. Той е паметник на пловдивската спортна култура и дом, в който се пази паметта за някои от най-великите мачове в българския футбол.
Защо „Колежа“? Корените на името
За да разберем историята на стадиона, трябва да се върнем в годините преди неговото официално построяване. Името „Колежа“ не е случайно и няма общо с модерната архитектура. В началото на миналия век на това място в Пловдив се намира игрището на френския колеж „Свети Августин“. Именно там се провеждат първите организирани футболни срещи в града.
През 1920-те и 1930-те години „Ботев“ започва да използва терена за своите мачове, като постепенно мястото се приемат за естествен дом на клуба. Въпреки че през годините съоръжението променя собствеността и облика си, романтичното наименование „Колежа“ остава запечатано в градския фолклор и се предава от бащи на синове като символ на футболната традиция.
Строителството през 1961 г. и златните години
Истинският модерен облик на стадиона започва да се кове в края на 50-те години на ХХ век. Проектът за изграждане на голям градски стадион на мястото на старото игрище е реализиран под ръководството на арх. Антон Каравелов. Официалното откриване на новия стадион „Христо Ботев“ става на 14 май 1961 година с пищна церемония и приятелски мач. Първоначално съоръжението разполага с капацитет от около 35 000 зрители, стръмни бетонни трибуни и емблематично светлинно табло. На този терен „Ботев“ изковава своята златна ера – шампионската титла през 1967 г., паметните победи над европейски колоси и десетките градски дербита.
„Колежа“ бързо се прочува със своята уникална атмосфера. Поради липсата на голямо разстояние между терена и публиката (макар и със стара лекоатлетическа писта), гостуващите отбори усещат неимоверен натиск. През 1990-те години стадионът претърпява частични ремонти, като бяха поставени пластмасови седалки, което намали капацитета, но подобри комфорта за зрителите.
Разрухата, чакането и новото възраждане
През новия век стадионът навлезе в най-тъмния си период. През 2013 година започна мащабен проект за цялостна реконструкция, който включваше пълното събаряне на старите трибуни. Поради последвалите финансови сътресения в клуба и спирането на финансирането, проектът бе замразен. В продължение на почти десетилетие „Колежа“ изглеждаше като призрачен паметник от бетон, а „Ботев“ бе принуден да играе домакинските си мачове на клубната база в Коматево. Това бе тежък удар за фенската общност, но лоялността на привържениците не позволи проектът да бъде забравен.
След дълги протести, намеса на местната власт и държавно финансиране, строителството бе подновено. През пролетта на 2023 година стадион „Христо Ботев“ официално отвори врати в напълно нов, европейски вид. Днес съоръжението е изцяло футболно, с капацитет от над 18 000 покрити седящи места, модерни съблекални, ВИП ложи и най-висока категория от УЕФА. „Колежа“ се завърна по-величествен от всякога, доказвайки, че традициите на пловдивския футбол не могат да бъдат разрушени, а само модернизирани.
