Когато съдията даде знак и отборите излязат на терена за пловдивското дерби, трибуните избухват в десетки цветове. Огромни рисувани платна покриват секторите, хиляди картони се вдигат в перфектен синхрон, а димни завеси и пиротехника допълват зрелището. За обикновения зрител или пред телевизионния екран това изглежда като красив момент от деветдесет минути. Зад тези няколко секунди визуален триумф обаче стои огромен, денонощен и изключително сложен труд, който започва седмици, а понякога и месеци преди самия мач. Това е невидимото изкуство зад оградата – логистиката на пловдивските ултраси.
От идейния проект до белия лист
Всичко започва в пълна тайна. Ядрото на организираните фракции (често специално обособени творчески групи в рамките на фенклубовете) се събира, за да обсъди концепцията. Изборът на тема за хореографията е критичен – тя може да бъде историческа (свързана с годишнина на клуба или града), мотивираща за играчите или пък иронично послание към вечния съперник.
След като се избере идеята, се преминава към графичния дизайн. В миналото всичко се е чертало на ръка, но днес проектите се подготвят на компютър, за да се изчисли точният мащаб. Пресмята се всеки детайл: колко метра ще бъде голямото платно (често надхвърлящо 500-1000 квадратни метра), колко картони са необходими за фоновия мотив и как ще се разположат спрямо редовете на трибуната.
Скритият труд в халетата
След като проектът е готов, започва най-тежката физическа част – шиенето и рисуването. Купуват се огромни бали със специален плат, които момичета и момчета от агитката съшиват заедно на огромни парчета. Тъй като фенклубовете не разполагат с професионални студиа, рисуването обикновено се случва в наети индустриални халета, изоставени фабрики или дори на закрити игрища при пълна конфиденциалност, за да не изтече информация към противниковата агитка.
Платната се разпъват на земята, а контурите на изображението се нанасят с помощта на проектори през нощта или чрез сложна система от координатна мрежа (квадрати). След това десетки фенове прекарват дни наред на колене с четки и валяци в ръце, за да запълнят цветовете. Използват се стотици литри латекс и бои. Успоредно с това се подготвят стотици дървени или PVC конструкции за така наречените „3D хореографии“ – елементи, които се издигат над трибуната с помощта на въжета и скрипци.
Денят на мача и логистиката на трибуната
Работата не приключва с нарисуването на платното. Истинското предизвикателство е разполагането му на стадиона. В деня преди мача или в ранните часове на самия почивен ден, десетки доброволци влизат в сектора. На всяка една седалка по строго определен план се залепва или поставя съответният цвят картон или найлоново платно. Грешка в разпределението дори с един ред може да развали цялата картина.
Най-напрегнатият момент е самото вдигане. Координаторите на хореографията застават на оградата с мегафони, а по радиостанции се поддържа връзка между отделните части на сектора. Когато се даде сигналът, хиляди хора, които често дори не виждат какво има на картона пред тях, го вдигат над главите си в името на общата идея. В този момент Пловдив доказва, че трибуните му не са просто място за гледане на мач, а жива сцена за модерно градско изкуство, изковано с чиста страст, безсънни нощи и безвъзмезден труд.
